Земеделската земя продължи да поскъпва през 2014 въпреки насрещните ветрове

Земеделската земя в България продължи да поскъпва и през 2014 г. въпреки някои силно негативни явления.

Една от най-обективните статистики е от Адванс Терафонд АДСИЦ, който продаде 31 425 дка земеделска земя при средна цена от 1 148 лв./дка до октомври 2014 г., което е ръст със 7% на годишна база. Ръст от около 15% има и при покупните цени на фонда, като през октомври, ноември и декември 2013 г. те са били между 653 лв. и 774 лв. на декар, или малко над 700 лв. средно. През август, септември и октомври 2014 г. те са твърдо над 800 лв., а за октомври са 850 лв.

По-бързият ръст на сделките на дребно (където Адванс Терафонд АДСИЦ купува, т. нар. първичен пазар) спрямо вторичния пазар (където фондът продава) говори за достигане на зрялост на пазара и при изравняване на цените на двата пазара ще е достигнат връх в цените, смятат експерти.

Извън статистиката на Адванс Терафонд данните за пазара на земя са малко (официалната статистика е по цени на изповядване, които често са ниските данъчни оценки и не са меродавни). Различни наблюдения обаче показват както ръст в цената на земята, така и ръст в рентите.

В периода около юни 2014 г. имаше временно отстъпление в цените на земята поради опасения от ниските цени на зърнените култури в комбинация с дъждовете, които намалиха добивите, влошиха качеството на пшеницата и увеличиха разходите за отглеждане на растенията, включително за допълнителни пръскания срещу болести и вредители.

По данни на НСИ цената на пшеницата е с 10,6% по-ниска спрямо през тази през 2013 г. до около 300 лв. за тон, при положение че през 2012 г. имаше и цени от 450 лв. за тон. Слънчогледът пък се продава на цена около 500 лв. за тон спрямо около 900 лв. преди 2 години.

В комбинация с ниските цени, самият износ на продукция върви по-бавно и наличните зърнени запаси са по-големи, или 6,7 млн. тона зърнени и маслодайни култури към края на октомври 2014 г., спрямо 5,3 млн. тона година по-рано. Явно обаче зърнопроизводителите са достатъчно рентабилни и успяват да изкупуват земя и да повишават цената й дори при тези резки спадове в цената на продукцията.

Към негативните фактори може да се добавят и забавените програми за селските райони за новия програмен период 2014-2020 г. Така 2014 г. е нулева за нови проекти, а се очертава проекти да няма и през по-голямата част от 2015 г. Това автоматично охлажда търсенето на земя.

Друг негативен фактор е въвеждането на ограничения пред конкуренцията в земеделския сектор, а именно намеренията на Министерството на земеделието само активни фермери да получават субсидии. Предлага се активен фермер да е този, който има голям дял на приходите от земеделие. Негативно за големите арендатори бе и въвеждането на преразпределение на субсидиите на площ. Положителните фактори обаче продължиха да действат, а се появиха и нови.

На първо място, банките продължиха ударно да кредитират покупката на земеделска земя. Това бе комбинирано с по-ниски лихви по кредитите, съответно и с много по-ниски лихви по депозитите, особено след поставянето на КТБ под особен надзор. Тоест фермерите предпочитат да влагат парите си в покупка на земя, дори рентабилността да е само 5%, спрямо 3% при депозит. Купувайки земя, те първо си гарантират дългосрочно място в бизнеса и второ, имат възможност за допълнителна стойност чрез изграждане на напояване, трайни насаждения или най-малкото оптимизация на обработване на масивите и машинния парк.

Всъщност много фермери са принудени да купуват земя, освен за да се защитят от навлизане на конкуренти, също така и за да се защитят от повишаващите се цени на рентите.

Все още има и много арендни договори на ниски цени, от например 10-15-20 лв., когато нивата на рентите в добрите райони са около 50 лв. и повече. Тези спестени пари за рента (защото в миналото са сключени дългосрочни договори на ниски ренти) дават на фермерите печалба и покупателна сила и печалба. Все още са сравнително ниски и цените на т. нар. бели петна. Например ако рентата при активен собственик е 50 лв., то през белите петна рентата е 30 лв. Масово фермерите са в ситуацията от плащане на висока рента (за активни и силни собственици) до средна рента (за бели петна и стари арендни договори) до без рента (за изоставени имоти, изорани полски пътища, синури, крайпътни пространства).

Положителен ефект изигра и дейността на Елана Агрокредит АД, което започна да финансира фермерите с лизинг на земеделска земя. Ресурсът на фонда бе около 15 млн. лв., като планира да привлече нови 16 млн. лв.

Прогнозите за 2015 г.

Прогнозите за производството на зърнени и маслодайни култури в световен мащаб са за ръст и това ще окаже натиск върху цените. Голям проблем е и поевтинелият петрол, което намалява използването на царевица за производство на биогорива и така понижава цената й, оттам на фуражната пшеница, а оттам и на хлебната пшеница.

С ограниченията за навлизане на конкуренти (ако бъдат заложени тежки изисквания за активен фермер) настоящите участници ще имат предимство и ще могат да купуват земя. Също така някои все още имат наследени арендни договори при ниски рентни плащания. Банките ще продължат ударно да кредитират сектора, в комбинация с по-ниски кредитни лихви. От друга страна, фермерите няма да има в какво да инвестират печалбите си, освен в земя, защото лихвите по депозитите се очаква да падат.

Затова очакванията за 2015 г. са пазарът на земеделска земя да се консолидира около текущите нива на цените, без големи отклонения. Не е изключен и спад в някои региони и ръст в други. Говори се и за опити за картелиране на фермери в определени райони с цел да купуват земята по-евтино и да дават по-ниски ренти. Катализатор за подобни опити би била слаба година (като добиви и/или цени на продукцията).

Че пазарът на земеделска земя не е същият, показа провалът на Риъл Булленд АД да се превърне във фонд за земеделска земя от нулата, тоест тепърва набирайки капитал и купувайки земя. В настоящия момент обаче това се оказва невъзможно, защото основните купувачи са фермерите, просто защото имат добавена стойност при покупката на земя.

Източник: http://www.imoti.net/